Ще започна историята си от 754-тата година от основаването на великия град Рим. Днес ние я наричаме Година Първа, началото на новото време, но тогава светът не знаеше това. За хората в тогите това беше просто поредното лято под властта на божествения Август........тук.

Исторически факти

Текстът не е взет от един-единствен античен източник, а е плод на съвременната сравнителна история (comparative history).

Глава 1

Ето откъде черпим информацията за всяка от описаните сили към 1 г. сл. Хр. (754 AUC):

1. Римската империя (Епохата на Август)

Фактите за „Божествения Август“ и обхвата на империята идват директно от:

„Деянията на Божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti): Личният отчет на императора за неговите постижения.

Тит Ливий и Тацит: Римските историци, които описват прехода от Република към Империя и мащабите на римската мощ.

2. Сюнну (Хунну) и Степта

Тъй като те не оставят писменост, информацията за тях идва почти изцяло от техните съперници – китайците:

„Ши Дзи“ (Исторически записки) на Сима Циен: Наричан „Бащата на китайската история“, той дава подробни описания на бита, тактиката и политическата структура на Сюнну.

Археологията: Разкопките на кургани (гробници) в Монголия и Южен Сибир потвърждават описанията за „стените от хора“.

3. Партия (Аршакидите)

За „партийския изстрел“ и катафрактите черпим информация от:

Плутарх и Дион Касий: Римски историци, които описват сблъсъците на Рим с Партия (особено катастрофалната за Рим битка при Кара през 53 г. пр. Хр., където партийският изстрел става легендарен).

Персийски източници и нумизматика: Титлите „Цар на царете“ са потвърдени от надписи върху монети и скални релефи.

4. Кушанската империя (Юеджи)

Това е една от „изгубените“ империи, за която науката сглобява пъзела чрез:

Китайските хроники („Хоу Ханшу“): Описват миграцията на племето Юеджи, които по-късно основават Кушанската държава.

Гръко-будистко изкуство (Гандхара): Археологически находки на статуи на Буда, облечени в гръцки тоги – абсолютно доказателство за срещата между културата на Александър Велики и Изтока.

Династията Хан (Китай)

„Ханшу“ (Книга за Хан): Официалната история на династията, която описва администрацията в Чанан, Пътя на коприната и изграждането на защитните стени.

Бамбуковите летописи: Държавните архиви на Китай, които са били невероятно педантични по отношение на търговията и данъците.

6. Аксум (Етиопия)

Перипъл на Еритрейското море“ (Periplus Maris Erythraei): Гръко-римски наръчник за търговци от I век, който описва пристанищата на Аксум (като Адулис) и стоките, които са се търгували там – слонова кост, злато и тамян.

Стели и монети: Огромните каменни обелиски в Аксум и по-късното сечене на монети доказват икономическата им мощ.

Защо този текст е ценен? Той прилага глобален поглед върху историята. Често в училище учим тези цивилизации изолирано, но в действителност те са били свързани чрез Пътя на коприната и морските пътища в Индийския океан. Както отбелязахте в личните си убеждения, светът оцелява благодарение на взаимодействието и обмена, а не само чрез изолация.

Глава 2

Този цитат и описанието на отчаянието на Август идват от Светоний („Дванадесетте цезари“). Светоний описва как императорът не си бръснел брадата месеци наред в знак на траур след поражението.

Битката в Тевтобургската гора (9 г. сл. Хр.): Информацията за това събитие е потвърдена от съвременната археология – през 80-те години на XX век край Калкрийзе (Германия) бяха открити маски на римски кавалеристи и останки от легионно снаряжение, точно там, където Арминий е устроил засадата.

Тиберий: Образът му на мрачен и подозрителен владетел е майсторски изваян от Тацит („Анали“), който описва с неприязън как императорът се оттегля на остров Капри, оставяйки властта в ръцете на преторианския префект Сеян.

Китай: Узурпаторът Ван Ман и „Червените вежди“

Това е един от най-уникалните периоди в китайската история, документиран в „Книга за Късната династия Хан“ (Хоу Ханшу).

Реформите: Ван Ман често е наричан от съвременните историци „първият социалист“ заради опитите му да национализира земята и да премахне робството 2000 години преди това да стане масова практика.

Въстанието на „Червените вежди“: Името идва от практиката на бунтовниците да боядисват веждите си с червена боя (цинобър), за да се разпознават в битка и да изглеждат като демони. Причината за падането му – голямото наводнение на Хуанхъ – е регистрирана в геоложките проучвания на седиментите от онзи период.

Партия: Артабан III срещу Рим

Конфликтът между Вонон I (римския възпитаник) и Артабан III е описан подробно от Тацит.

Това е класически пример за „културна война“ в древността. Вонон бил презиран, защото предпочитал да се вози в носилка, вместо да язди кон, и не обичал лова – нещо недопустимо за партийската аристокрация.

Артабан III успява да върне империята към нейните ирански корени, което е отразено в неговите монети, където титлите му са изписани с по-чист гръцки език, но символиката е изцяло източна.

4. Кушаните: Куджула Кадфиз

Този владетел е ключова фигура. Информацията за него черпим от:

Надписа от Рабатак: Безценен камък с надпис на бактрийски език (с гръцки букви), открит в Афганистан през 1993 г., който изяснява генеалогията на кушанските царе.

Нумизматика: Първите му монети са буквално копия на монетите на последния гръко-бактрийски цар Хермей, което показва как кушаните „стъпват“ върху раменете на гръцката цивилизация в Азия.

Обратно към историята