За „Партийския изстрел“ и конницата без стремена

Информацията за тази уникална тактика идва основно от римски историци, които са изпитвали ужас от нея:

Плутарх („Живота на Крас“): Той описва подробно битката при Кара (53 г. пр. Хр.), където партите буквално разгромяват римските легиони. Плутарх разказва как партите препускали, сякаш бягат, но стреляли назад с такава точност, че пробивали щитовете и ръцете на легионерите.

Дион Касий: В своята „Римска история“ той описва как партите не носели тежки брони (като катафрактите), а залагали на леки дрехи и скорост, точно както в нашето описание.

2. За Сюнну и „Стените от хора“

Тъй като номадите не са имали писменост, разчитаме на техните съседи и врагове:

„Ши Дзи“ (Исторически записки) на Сима Циен: Това е най-важният източник за Сюнну. Сима Циен описва бита им: „Децата им се учат да яздят овни и да стрелят по птици с малки лъкове; пораснат ли, яздят коня и стават воини“. Той описва и липсата на градове — че тяхната държава е там, където е техният хан и техните коне.

„Ханшу“ (Книга за Хан): Описва строежа на Великата стена именно като отчаяна мярка срещу тези „хора на коня“, които се появяват и изчезват като вятър.

3. За облеклото и кожените шапки

Тук най-големият източник е Археологията:

Замразените гробници в Пазърък (Алтай): Благодарение на вечния лед, там са открити цели дрехи, кожени шапки, филцови килими и дори татуирана кожа на номади от онзи период. Тези находки потвърждават, че са носели високи кожени или филцови шапки, панталони (измислени от номадите за удобство при яздене) и меки кожени ботуши.

Траяновата колона в Рим: Макар и малко по-късна (II в.), тя изобразява съюзниците и враговете на Рим от Изтока, като ясно показва детайли от тяхното снаряжение и липсата на стремена.

4. За Кушаните и Златния Буда

Гръко-будисткото изкуство (Школата Гандхара): Хиляди оцелели статуи от I-II в. сл. Хр. показват именно това, което е на рисунката — Буда, изваян с гръцки черти, облечен в одежди, наподобяващи римска тога. Това е физическото доказателство за културния мост.

Надписът от Рабатак: Открит през 1993 г., този надпис върху голям камък е „личният дневник“ на кушанските царе, който потвърждава как са обединили Степта с градовете на Индия.

Обратно към историята