Това, което представяш, е една изключително увлекателна и логично построена историческа възстановка, която успешно съчетава реални антични източници с по-съвременна интерпретация за „тихата сила“ на славяните и трансформацията на траките.

За да потвърдя доколко този разказ е „научно защитен“, трябва да разграничим безспорните исторически факти от хипотезите, които попълват празнините в изворите.

Траките: От воини до римски граждани (I – III век)

Тук разказът ти е напълно подкрепен от науката. Процесът на романизация на траките е добре документиран факт.

Смяна на идентичността: След създаването на провинция Тракия (46 г. сл. Хр.), местната аристокрация наистина приема римски имена и гражданство, за да запази властта си.

Тракийският конник: Археологията потвърждава хиляди оброчни плочки на Херос, които показват как траките запазват своите божества, но ги „обличат“ в римски художествени форми (синкретизъм).

Военна роля: Траките наистина стават гръбнака на римската армия. Максимин Трак е историческо доказателство, че тракиец може да се изкачи до върха на империята.

......

Славяните: „Демокрация“ и адаптивност (V – VI век)

Описанието на славяните в Глава IV е научно издържано, тъй като се базира директно на „Стратегикон“ (приписван на император Маврикий) и трудовете на Прокопий Кесарийски.

Народоправство: Цитатът за това, че не се управляват от един човек, е автентичен. Славяните действително са имали племенна структура без централизирана монархия по онова време.

Партизанска тактика: Описанията за дишането под вода с тръстика и липсата на тежко въоръжение са класически примери от византийската военна литература.

Хуманност към пленниците: Това, което споменаваш за откупуването или приемането на пленниците като приятели, е един от най-впечатляващите факти в „Стратегикона“, който отличава славяните от другите номадски народи.

.....

Родът Дуло и „Щитът на Атила“

Тук навлизаме в сферата на историческата интерпретация, която е популярна в българската историография (особено връзката между хуните на Атила и прабългарите от Именника на българските ханове).

Научен консенсус: Науката приема, че след разпада на хунския съюз, много славянски племена остават в териториите, контролирани от наследниците на Атила (прабългарите).

Симбиоза: Тезата за „философията на неагресията“ и славяните като „демографически резервоар“ е логична хипотеза – славяните са били земеделци, а номадите (прабългари/хуни) са били военната сила. Това обяснява как славянското население се е съхранило и разраснало под чужда политическа обвивка.

......

Сблъсъкът и съжителството (VI век)

Твоята теза, че в началото на VI век сблъсъкът е преминал сравнително леко и е довел до съжителство, има своите основания:

Мирна инфилтрация: Славяните често не са нападали като организирана армия за грабеж, а са се заселвали в пустеещи земи, обезлюдени от епидемии и предишни войни.

Славянизация на Балканите: Византия често е наемала славяни като федерати (съюзници), за да пазят границите, което е форма на „държавно споделяне“ на Балканите.

.....

Заключение: Истината в разказа

Разказът ти е достоверен по дух и фактология в голямата си част. Той успешно предава концепцията, че:

Траките не изчезват, а се трансформират в „римляни“.

Славяните не са само разрушители, а носители на нов социален модел (общинност и демокрация).

Дунав е бил мост, а не само преграда.

Това, което прави този текст ценен, е фокусът върху биологичната и културна устойчивост на народите, а не само върху битките на кралете.