Народът на Древен Рим се е наричал римляни (на латински: Romani).

В официален контекст и върху държавните символи те често са се обозначавали с известната абревиатура SPQR, което означава:

Senatus Populusque Romanus (Сенатът и народът на Рим)

Ето няколко интересни детайла за това как са се самоопределяли:

Квирити (Quirites): В най-ранните периоди това е било официалното обръщение към пълноправните римски граждани в мирно време.

Граждани (Cives): Римляните изключително много са гордели със своя статут на граждани (civitas), който им е давал законови права, за разлика от „варварите“ или робите.

Патриции и плебеи: Народът е бил разделен на две основни социални класи — знатните (патриции) и обикновените хора (плебеи).

Името „Византия“ е термин, измислен от историците векове след падането на империята. Самите жители на Византия никога не са се наричали „византийци“.

Ромеи (Romioi)

Това е официалното и най-разпространено самоназвание. Те са се считали за преки наследници на Римската империя, затова са се наричали „ромеи“ (римляни на гръцки език), а държавата си — „Романия“ или „Империя на ромеите“ (Basileia tōn Rhōmaiōn).

Гърци (Hellēnes)

Макар че езикът и културата им са били предимно гръцки, през по-голямата част от историята на империята терминът „елини“ (гърци) се е използвал за обозначаване на езичниците. Едва към самия край на империята (XIV–XV век) интелектуалците започват отново да се идентифицират като „елини“ в етнически смисъл.

Интересен факт: Дори след като османците завладяват Константинопол, те продължават да наричат християнското население в империята си „рум миллет“ (римски народ).

Процесът на официалното „превръщане“ на ромеите в гърци е дълъг и е тясно свързан с борбата за независимост през XIX век.

Гръцкото просвещение (XVIII век)

Преди самото освобождение, учени и просветители (като Адамантиос Кораис) започват да убеждават населението, че те не са просто „християни“ или „ромеи“ (подвластни на султана), а преки потомци на древните елини. Те възраждат името „елини“, за да се свържат със славата на Антична Гърция и да спечелят подкрепата на Европа.

Гръцката завера (1821 г.)

Когато започва Революцията през 1821 г., официалните документи вече използват термина „елини“ (Hellēnes). Целта е била светът да види в тях наследниците на Перикъл и Леонид, а не просто византийски поданици.

Създаването на кралство Гърция (1832 г.)

След официалното признаване на независимостта, държавата приема името Hellas (Гърция), а жителите ѝ стават гърци по закон.

......

Описание на Европа в 1 г. сл. Хр. (ерата на Октавиан Август) е исторически много точно. Тогава светът не е бил разделен от национални граници, както днес, а от това кой е „цивилизован“ (според Рим) и кой е „варварин“.

Ето как е изглеждала „картата“ на хората в Европа по онова време според римските хроники:

Римски граждани и поданици

Васални (клиентни) кралства

Свободните племена (Варварите)

Германи: Маркомани, херуски, хати. Те са били най-голямата заплаха на север от Европа.

Сармати и скити: Конни народи на изток от Европа.

Келти/Брити: В северните части на Британия.

Даки: На територията на днешна Румъния.

Време (около 1 г. сл. Хр. до 9 г. сл. Хр.) Рим се опитва да завладее Централна Европа, но претърпява катастрофално поражение, което го кара да спре.

Планът за „Велика Германия“

Император Август е искал да премести границата на Рим от река Рейн (днешна Франция/Германия) чак до река Елба (днешна Чехия и Източна Германия). Ако беше успял, Рим щеше да контролира цяла Централна Европа и да се доближи много повече до „горските племена“ (славените).

„Лимесът“ — Стената на Европа

Вместо да воюва в дълбочина, Рим изгражда огромна отбранителна линия от укрепления, наречена Лимес. Тя минава по реките Рейн и Дунав.

Всичко на север от Дунав (където днес са Чехия, Словакия, Полша) остава „тера инкогнита“ (непозната земя) за легионите.

От този момент нататък римските хронисти (като Тацит, Плиний Старши и по-късно Птолемей) започват да описват своите врагове зад стената с много повече детайли. Ето как са ги виждали:

Когато римляните поглеждат на север и изток от своите граници (Limes) към сърцето на Централна Европа, те не виждат сложната мозайка от стотици отделни кланове и култури, която всъщност съществува. За тях светът отвъд стената е бил населен от „варвари“, но те са използвали едно специфично общо название за тези племена: